Мария Силвестър сподели, че като дете била темерутче, мълчаливо, прекарващо времето

Мария Силвестър показа, че като дете била темерутче, безмълвно, прекарващо времето си в четене на книги и гледане на кино в локалното читалище. Обичала да върви там сама.

" Синът ми, който е на 15 година, в този момент е по същия метод - обича да си седи у дома, да се занимава с неговия си свят "

Определя себе си като  " анормален оптимист ". Смята, че всичко, което се случва, е за положително: " И Мъск също по този начин счита. Имаме синхрон с него ", съобщи Силвестър в ефира на bTV.

Друга загадка, която издава, е, че като дребна криела голямо терзание в себе си. Откритият, приказлив и импровизиран човек, който сме привикнали да виждаме в нейно лице на екрана, бил единствено отдалечен облик. Осъзнавайки тези си терзания след време, тя ги разяснява по този начин:

" Не можех да приказвам с хора, умирах от страм да ги погледна в очите. Учителката ми по литература чак на завършването схваща, че мога да написа добре и доста се притеснявах, че трябваше да прочета свое есе пред всички. Цялото това нещо след това мазета. Имах потребност да го изкарам от себе си. Влизаш в най-големия си боязън с шут непосредствено. "

Моментът на пречупването при нея се случва, откакто преодолява ужасяващата мисъл, че може да й се подиграват. Преодолява терзанието, влизайки дълбоко в егото си, с цел да разбере какво тъкмо я тревожи. Промяната се случва безусловно за секунди. 

" Това е доста вътрешна работа, не е като да идеш на терапевт и той да ти каже! "

" Обичам да се поставям на ръба, само че без да падам надолу " - признава синеоката актриса. 

Като притежател на премията " Посланик на положителното " заедо с екипа на " Бригада нов дом " се сблъсква с разнообразни тежки обстановки и се среща с доста хора, правещи положително.

Според нея българинът е добър човек, само че има ресурс и от доста други качества. Убедена е, че и с думите, и с добротата би трябвало да се внимава.

" Понякога непоискано положително може да ти излезе през носа. Добротата размества пластове. Някои хора ме назовават наивна, само че това е методът, по който работя - на 100% доверие. Това отново е избор! " - безапелационна е тя.

На нея самата също й се е случвало да направи непоискано положително.

" Да, доста е жалко! " - е късият й коментар. 

На китката си има татус - слънце със серпантина, който има особено значение за нея. " И на нашата улица ще изгрее слънце. Това постоянно ми споделяше татко ми. "

Когато татко й умира, тя осъзнава, че може би той е виждал слънцето в нея и се е опитвал да й дава тласък.

" Трябва единствено да вдишвам, да виждам и да разтварям прозорците "

Любимата й българска дума е любов.